Борис Ковзан е роден на 7 април 1922 г. Юношеството му

Борис Ковзан е роден на 7 април 1922 година Юношеството му минало в време, когато в средата на 30-те години в Съветският съюз интензивно се пропагандирала и разпространявала авиацията. За това имало основателни аргументи: цялата страна с удивление обсъждала подвизите на водачите, взели участие в спасяването на екипажа на парахода „ Челюскин “ измежду северните ледове. А след това нашумели имената на Валерий Чкалов и други фамозни летци. Затова всички момчета мечтаели да летят.

Борис Ковзан не бил изключение. Той се занимавал с авиационно моделиране и искал един ден да види Бобруйск – града, където живеел, от птичи взор. По време на първомайските митинги младите авиомоделисти крачели по улиците, като гордо стискали направени от тях самолети, които след празничното шествие се състезавали за купата на най-хубавия. В състезанията, по време на които участниците пускали своите модели в небето, Борис успявал да заеме второ място. Наградата била полет над града. Така първата му фантазия се сбъднала. Юношата с любознание и възхищение разглеждал своя град отвисоко, като в същото време съзнавал, че неговото въодушевление е прераснало в нещо доста повече.

И скоро Ковзан почнал да тренира в местния аероклуб. Изучавал самолетите и усвоявал скоковете с парашут. След първите състезания получил значка на парашутист. Ковзан не се страхувал от небето, а в противен случай – нависоко се чувствал много по-комфортно, в сравнение с на земята.

През 1939 година се случило още едно знаково събитие в живота му. В Бобруйск пристигнали представители на Одеското военно летателно учебно заведение. Те събрали всички ученици на аероклуба, разговаряли с тях, ревизирали качеството на получените познания. А на най-добрите било препоръчано да продължат образованието си в Одеса. Борис бил измежду определените.

В летателното учебно заведение той бързо се наредил измежду най-хубавите възпитаници и го преместили във випускната група. През 1940 г. завършил с чин младши лейтенант и го назначили в 162-и унищожителен полк, основан в Козелск.

Мирният живот завършил внезапно – започнала Великата Отечествена война. На 12 юли 1941 година той получил първата си бойна задача – да организира разузнаване в района на Бобруйск. Пилотът знаел, че градът на неговата младост е потърпевш доста по време на сраженията с хитлеристите, но това, което видял, го смаяло. Бобруйск лежал в отломки. Впоследствие летецът си спомнял, че тогава му се коствало, като че ли въздухът над града бил кондензиран с миризма на изгоряло. Но успял да надвие страстите си, траял осъществяването на задачата и скоро разкрил немска танкова колона, която пълзяла мързеливо към река Березина.

Въздушните борби не закъснели. На 29 октомври 1941 година Ковзан направил своя пръв таран. Обикновено това се прави единствено в краен случай, когато просто няма други благоприятни условия за заличаване на врага. Борис изпаднал тъкмо в такава обстановка. По време на битката за Москва той влезнал в дуел със своя изтребител Як-1 против немски Месершмит-110 в небето над Зарайск. Боеприпасите свършили, а Ковзан не желал да остави врага да се измъкне безнаказано. Тогава се решил на таран, разбирайки, че това е съвсем сигурна гибел. Самолетът му се врязал в „ месера “. Витлото на „ крепък “-а прерязало опашката на вражеския изтребител, който изгубил надзор и се разбил. Ковзан обаче съумял да изравни своя аероплан и да се приземи наред покрай село Титово. С помощта на локалните поданици поправил витлото и се върнал в базата.

В края на февруари 1942 година Ковзан със своя Як-1 протаранил немски бомбардировач Юнкерс-88 в небето над участъка Валдай – Вишни Волочек. Вражеският аероплан се разрушил, а съветският водач съумял да кацне при Торжок. За тази борба Борис получил медал „ Ленин “.

Третият таран станал през юли 1942 година в небето над Велики Новгород. Немецът бил с Месершмит-109, Ковзан пилотирал МиГ-3. След конфликта „ месерът “ полетял като камък към земята, двигателят на руския аероплан спрял. Но пилотът съумял да приземи „ момент “-а и да измами гибелта за трети път.

Четвъртият таран се оказал съвсем съдбовен за смелия авиатор. На 13 август 1942 година с изтребител Ла-5 Ковзан се натъкнал на група немски бомбардировачи, прикривани от изтребители. Шансове за триумф съвсем нямало, само че руският водач влезнал в багра. Ла-5 получил съществени повреди, а Ковзан – няколко рани. Решавайки, че надали ще си тръгне жив, летецът насочил горящия си аероплан към вражески бомбардировач. Ударът изхвърлил руския авиатор от пилотската кабина на височина към 6 хиляди метра. Парашутът не съумял да се разтвори напълно, но Ковзан имал шанса да се приземи в тресавище, където го намерили партизани и го откарали в болница. Лечението траяло към 10 месеца, Ковзан изгубил едното си око. Въпреки това, след болничното заведение се завърнал на фронта…

Общо през войната той направил 360 бойни полета и провел над 100 въздушни багра, като свалил 28 немски самолета. А неговите 4 тарана останали неповторими в историята на бойната авиация.

Борис Иванович се издигнал до чин полковник, станал Герой на Съветския съюз и получил доста награди. След войната се преместил в Минск. Тук героят умрял през 1985 година Погребали го в Северното гробище на белоруската столица.

–